Скоро се завърнах от една страна. Казва се Мафиотландия.
Ще се опитам да изброя някои особености от местните обичаи, които ми направиха впечатление.
В Мафиотландия, за разлика от другите нормални страни, има няколко власти. В нормалните, както всички знаем, има само една полиция, само един съд, само една образователна ситема, и да речем само едно здравеопазване. Паралелни структури един вид.
В Мафиотландия има от всички тези неща по много.
Например има си официална полиция към МВР. Но си има и други полиции, т.нар. СОТ. Ако официалната полиция не иска да се мръдне заради теб, то се налага да си плащаш да те пазят полуофициалните полицаи. Ако пък имаш някакъв тежък проблем, то тогава се обаждаш на едни специални съвесем цивилни полицаи, викат им нутри, които ти свършват работа.
Подобно нещо е и със здравеопазването. Има си болници, за които всички са задължени да плащат вноски, но си има и частни такива. Когато първите се правят на ударени и не си вършат работата, то тогава гражданите си плащат на вторите. Това, че хората си плащат двойно и тройно за куп неща се смята за съвсем редно в Мафиотландия.
Подобно е с образованието. Има си легално, полу-легално и нелегално. Често някои поданици на Мафиотландия са принудени да ползват и трите вида, за да образоват децата си.
Изобщо интересното в Мафиотландия е, че всъщност претендира за демокрация, но политиците са такива, че докопали се веднъж до властта започват да вършат безобразия. Сдружават се с легалните, полу-легалните и напълно нелегалните бизнесмени. За да има контрол на ситуацията, се използват и трите вида полиция. Ако едната не върши работа и не иска да набие някой откровен критик на властта, то често се използва съда (който иначе е туткав и изобщо не си гледа работата), който бързо започва да съди критика за някакви измислени провинения. Ако пък в съда не се намерят доказателства, се възлага на нелегалната полиция - нутрите - да измислят някакво наказание и да го приложат.

В Мафиотландия не знаеш кой кой е. Например ако станеш неволен свидетел как някой продава хероин на малолетни направо на улицата. Оплакваш се на полицията, и след един ден най-ненадейно ти цъфне въпросния дилър и ти метне хубав бой. Оказа се, че някой си служител от МВР не е на тази страна на която ти си мислел. Подобно е и с прокуратурата. Подаде сигнал объркания съвестен гражданин, а след някой ден му идват нелегалните полицаи и го набият, задето се бърка където не трябва. Трябва да се каже, че нещата някак си се поддържат на известно разстояние от пълния хаос благодарение на все още съществуващия висок морал у някои служители на официалната МВР-полиция, тук - там някой прокурор и съдия и някои хора в официалните властови структури.

В Мафиотландия е много модерно напоследък властта да пропагандира национализъм и национална гордост. Говори се колко е добре да си мафиотландски поданик, колко са смотани съседите ти, колко расте брутния вътрешен продукт, и как нещата в Мафиотландия са си съвсем в ред. Често, подобно на вируси, плъзват поредните стереотипи какъв е купон в Мафиотландия, докато виждате ли, в другите стани като Германия или Австрия законите така се спазват, че човек не може да купоняса. Ти и затова населението им е такова загубено, скучно, студено и предсказуемо. Ако пък спямо официалното правителство бъде нещо критикувано от други държави, то тогава се обяснява как тези страни били злонамерени, завистливи и започвали поредната клеветническа кампания срещу Мафиотландия. Често излизат разни клеветнически доклади, според които официалното правителство на Мафиотландия е в близка дружба с полу-легални и нелегани бизнесмени. Мафиотландското правителство отрича истината в тези доклади и казва, че в тях няма доказателства за това и че били много общи например. Често се прави на обидено и казва със сърдит тон, че как така ни обвинявате в такова нещо?

Като разказвам за властовите структури, то и при тях има дублиране. Например има си едно официално правителство и парламент. Ама решенията за това какво ще се прави се вземат не от него, не в партийните централи (което си е пак някак си търпимо), а от трите вида бизнесмени (легални, полулегални и нелегални). Въпреки, че претендира за демокрация, то в Мафиотландия гражданите почти не могат да оказват контрол на властта. Пък и на властта не й дреме за гражданите и е приела принципа "Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се". Гражданите са по принцип придържащи се все още към някакъв морал, но в един момент не издържат и почват да се карат едни други за дребни неща. Става война на всеки срещу всеки както е казал Томас Хобс, тъй като на съответните официални органи не им дреме и нищо не правят, за да въведат някакъв ред. От което всички правителства, полиции и трите вида бизнесмени доволно потриват ръце, щото иначе гражданите мога да се ядосат на тях, и то с пълно право, и да монтират една гилотина насред централния столичен площад. Но гражданите някак си смятат, че чак толкова насилие не е нужно да има и все още се надяват накак си да се променят нещата към по-добро. Лошото е, че недоволството се трупа като в тенджера под налягане и не е ясно кога ще избухне.

Затова най-странното е, че гражданите на Мафиотландия се различават ужасно много от имащите някаква власт. Почти всички са възмутени, че официалното правителство (или кмет, община и т.н.) прави нещо само ако има 200% печалба от него. Когато се иска трите вида бизнесмени и официалното правителство да се бръкне и да плати, дори за дребни неща и да се раздели с дори 1% от 200% печалба, то всички властимащи и бизнесмени се дърпат и не искат нищо да се даде. Все пак в Мафиотландия всеки си плаща по двойно и тройно за всичко, тъй че няма какво сега да се дават пари за образование, здравеопазване или някакви социални дейности. Всичко това се оправдава със сложни икономически обосновки, в които има думи като "макроикономическа стабилност", "инфлация", "валутен борд", "ще изплашим чуждите инвеститори", а в краен случай се споменават несъществуващи директиви, дошли от чужда столица.
За това не е за чудене, че образованието в Мафиотландия е на плачевно равнище. Учителите, едни от най-важните хора във всяка страна, са много зле платени. Както и университетските преподаватели. Мисля, че всичките власти, както и нелегалните бизнесмени не искат да има много образовани хора, щото току виж могат да ги разкрият и да измислят нещо, за да ги свалят от власт. Или още по-зле: да ги осъдят и вкарат в затвора. Затова аколхола и цигарите в Мафиотландия са много евтини, а учебниците - много скъпи. В Мафиотландия е по-евтино да отидеш на кръчма или дискотека, отколкото да седнеш да се образоваш.
Като говоря за икономика, то икономиката на Мафиотландия е меко казано странна. Според официалните статистики странате е най-бедната от всички страни, в които тя по погрешка е влязла в политически и икономически съюз. Но пък по улиците е пълно с огромни автомобили, които освен че са скъпи, горят и ужасно много от пак скъпия бензин. Оказа се, че трите вида бизнесмени, както и политиците им без всякакви задръжки парадират с богатството си, натрупано чрез кражби и насилие. Така или иначе гражданите нищо не могат да им направят, тях ги пазят поне трите вида полиция. Подобни типове често вземат скъпи наркотици и навсякъде пробутват една ужасна музика, която наричат шалга. Музиката е ужасна, в песните се възпяват натрупаните чрез грабеж пари, купените с тях коли и как всяка красавица иска да се докопа до такъв тип. Певиците на шалга приличат на проститутки и се чуват слухове че са такива. Шалга-клиповете по телевизията са почти еднакви - някаква певица, наксимално разголена, с силиконови гърди, изрусена пее някакви неща и сладострастно гледа камерата.
Но да се върнем на икономиката. В Мафиотландия не се произвеждат почти никакви високи технологии или поне техните продукти. Има тук-там някоя назаднала индустрия, купена от чужд инвеститор. След като бяха разпродадени всички останали от преди заводи, то сега се разпродават земи и къщи. След време и те ще свършат, но за този ден мислят обикновените граждани, докато а официалните политици, трите вида бизнесмени им е все тая. Всички те се готвят някъде след това да изчезнат в чужбина заедно с натрупаните от тях пари.
Така, за положението на обикновените граждани. Животът им е ужасен, тъй като никой от органите не си мърда пръста за тях (а тези органи са длъжни да го правят, поне в другите страни). Работят за малко пари, често не им дават заплати, работният ден е често над 10 часа. На децата им се пробутват тежки наркотици, внушава им се, че ако загърбят морала и станат нелегални полицаи или шалга-певици ще живеят супер добре. Странното е, че много от младите не понасят тази система в Мафиотландия и често протестират срещу нея. Особено за опазването на природата в Мафиотландия. От такива протести всичките власти се страхуват и ужасено потреперват от самата мисъл за такива безстрашни млади граждани.
Може още много да се разказва за Мафиотландия, но вече добихте представа за това що за страна е. И на самите граждани на тази малка държава от ден на ден това става по-ясно.
Когато самолета ми кацна на родна земя си казах "Ей че късмет имам, че съм се родил тук! България в прекрасно място за живеене!"